Кафенето

Градът предлага разнообразни места за развлечение, сред които се откроява кафенето.

Кафенето съществува, за да продава кафе, но неговата същност не може да се сведе само до това. Посетителите му са от различни поколения, с различни интереси. В предишни времена то е било пространство, достъпно само за мъже. Там те научават новините от сутрешните вестници, обсъждат политиката, играят табла и карти и често консумацията остава на заден план. Началото на 20 век премахва това ограничение и в наши дни то е едно от предпочитаните от жени места за срещи и прекарване на свободното време. Кафенето е и една идея, начин на живот, философия. То предоставя място за общуване на отделни творчески и професионални общности. Има артистични и писателски, луксозни и народни кафенета, кафе-концерти. С други думи, публично пространство, което е неизменна и необходима част от градската среда. Нещо повече, във века на информационните технологии то се превръща и в символ на отвореност и място за комуникация.

“В недалечното минало нашите кафенета бяха и културни средища, и политически клубове, и обществени читални. Кафене, в което нямаше изложени на определено място в специални поставки вестниците на всичките партии, рискуваше да загуби клиентелата си. А в кафенетата “България” и “Панах” всякога се намираха най-меродавните френски, немски и английски вестници и илюстрации. Нашият човек от миналото беше много пестелив. С петте стотинки, платени за кафето, той прочиташе няколко вестника и тъй не само че не се охарчваше, но и нещо икономисваше. В някогашните кафенета хората се срещаха, разговаряха, спореха, т.е. както се казваше, политиканствуваха. Не всички хора, а само мъжете, тъй като в онова време [началото на XX век] жената нямаше достъп в кафенето. … Буржоазните партии нямаха клубове – кафенетата ги заместваха.”

(Димо Казасов, Искри от бурни години. Избрани произведения, Издателство на Отечествения фронт, София 1987, с. 273)