ЗА МЯСТОТО И ХОРАТА

Ние като дойдохме да живеем в Кършияка, 62-63 година, тук отпред улицата имаше само две платна и до чинара тук на ъгъла (до колелото) имаше бензиностанция. Като се нанесохме в Кършияка нямаше още изградена канализация за отпадни води и още първата година при първия голям дъжд избите се напълниха с вода до горе. Почнаха да правят канализацията, когато почнаха да строят хотел Марица. На неговото място имаше къщи. Целият квартал като тръгнеш от първото към второто колело на панаира беше с къщурки. В целия квартал през 63-та година от Захарна фабрика до моста на Адата, който тогава го нямаше, имаше само няколко блокчета с по три-четири етажа. Там като дойдохме и като се покажехме на балкона, гледаха ни чак от Захарна фабрика, защото до нас нямаше високи къщи, най-високите бяха на два етажа.

По онова време нямаше колело и подобни неща, всичко бяха къщурки, за да влезнеш, трябва да направиш две-три теманета. Те там живееха бедни хора. Масата хора, които живееха в Кършияка, бяха работници. Тук бяха Текстилният комбинат „Марица“, имаше една леярна на Брезовска, „Асинхронни двигатели“, „Захарна фабрика“, „Консервния комбинат“, „Андрей Юруков“, „Ален мак“, „Агрия“, „Мототехника“, после направиха и ТЕЦ-а… Голяма част от работниците в тези преприятия живееха в Кършияка. Имаше много стойностни хора, нищо че така като ги погледнеш изглеждаха простовати. Но видът на човек не може да му разкрие душата. Какво като е с каскет, не знаеш какво има под каскета…

Из спомени на Стоян Кисиков, записани от М.К.