За картофените пояси на квартал Прослав

Израснала съм в Прослав, един от крайните квартали на град Пловдив. Той е бивше село, което се е казвало Мичкюр, затова и преобладаваха къщите с дворове. Кварталът беше заобиколен от земеделски площи и полета. Много от жителите на квартала все още мислеха за мястото като за непринадлежащто на града. На автобусната спирката традиционен въпрос беше: „Към града ли отиваш?“. Аз винаги много се дразнех, като чуя този въпрос. Все се възмущавах в себе си: „Ама, как така „в града ли отиваш“, че ние сме си в града!“ Специфично за Прослава е, че през него минава железопътната линия за София и разделя квартала на две части. Имено тази жп линия беше и маркер,с който да се обясни при запознанство кой къде живее. Вариантите бяха: „отсам линията“ или „след линията“.

Семейството ми живееше в самото начало на квартала. На неговият „вход“, в  края на 70-те години са построени шест пететажни блока. В един от тях майка ми и баща ми бяха купили апартамент.  Тези блокове, както и линията, бяха част от друга система за райониране на квартала, която беше измислена и използвана от децата. Наличието на блокове и по-близката позиция до останалата част на града правеше частта „отсам линията“ да се мисли като по-елитна. За нас, децата, Прослав се делеше на Европейска (преди линиите) и Азиатска (след линиите) част. Така районът, който имаше по-запазен селски облик, беше смятан за по-малко престижна част на квартала.

Друго по-иронично разграничение беше на базата на т.н. картофени пояси. Игра на думи, която имаше в основата си географските пояси и аграрния характер на квартала и заобикалящите го полета. Картофените пояси се деляха на два. Първи картофен пояс съвпадаше с Европейската част, а Втори картофен пояс – с Азиатската.

Автор: Е.С.