За Адата с пясък, ориз и целувки

Екзотиката на Марица е, може би, в растенията. Спомням си, че много хора гледаха нутрии по брега на Марица. Също си гледаха животинки, прасенца. На времето около Адата вадеха пясък. Марица носеше много пясък и най-много се събираше около острова. Строителството на целия Пловдив е с този пясък. Имаше едни големи плоскодънни лодки – в Пловдив им викат каици. Товареха ги с пясък и бяха наистина като гондоли. Каруците ги чакаха на брега и товареха. Това се случваше докъм 70-те години на миналия век.
Казват, че Адата е най-големият остров на Марица. Баба ми, която е родена 1909 г., си спомняше само разкази от преди, че хората са ходили там на излет, но това било отминало. В началото на 1900 г. един от най-богатите хора в града – Константин Хаджикалчов, купува острова, за да произвежда ориз. По време на моето детство Адата беше в покрайнините на града. Оттам започваха Матинчевите градини, където идваха и построяваха цирковете. Ходехме зад линията да правим бели – да чупим парниците, за да крадем краставици и
да се крием по градините… да се целуваме с мацките…

Из спомени на Б. Т., записани от Мария Славчева