Те са историята…

След приятната емоция останала от вчерашния разговор, днес решавам да отида малко по-рано. 10:00 часа. Взех си кафе. С учудване виждам хора. Три жени над средната възраст, седнали на пейките. Красиво облечени. Мисля си, дали щях да ги гледам така с умиление, ако не изглеждаха толкова добре. Седнах на тревата. Рядко ми се случва да сядам така. Една от възрастните жени си отиде. Отивам при тях.

Казах “Добро утро!”, отвърнаха ми със същото и бонус – усмивки!

Позволиха ми да седя до тях. Не знам как започна разговора, но стана от само себе си. На тях също им обясних за задачите по време на лятната практика. Също така споменах и трудностите, с които се срещнах. Зарадваха се – уча. Нищо, че свързаха Етнология с Екология. Няма да ги поправям. Попитах ги за история на района… С насмешка ми отговориха, че те са историята. Една от тях е родена тук. Къщата им била на мястото на Новотела или срещу Новотела (не си спомням точно). Навремето са били едни от богатите пловдивски семейства. Дядо ѝ бил собственик на фабрика в Кючук Париж. Твърдеше, че името на квартала идва от построената от дядо ѝ кула. Учила в девическа гимназия „Царица Йоанна“. Разказваше ми как другите деца са идвали от селата и близките градове, а нея още тогава са я прибирали с кола. Учила в във Франция… Другата жена беше от Карлово, но тя пък е живяла тук от самото начало на брака си. От годините, когато за първи път е дошла като снаха в Кършияка, тя си спомняше ромските постройки, големите къщи на „богатите българи“ и все още непокътнатия „Стар мост“. Също така си спомняше и 1971 г., когато буйната Марица е разрушила моста и всичко до бул. “България” е било наводнено.

Из теренни бележки на Радосвета Раколиева