„Кършакалии имаха най-хубавите мустаци.“
Бръснарници, бръснари и бръснещи се в Кършияка (по спомени на Иван Шекера)
Съществуването на бръснарници в Кършияка е неизбежно. Това са местата, където полученото знание се приема на доверие, където се предава мъжкият опит от стари на млади, от знаещи на незнаещи и където модата също има думата. Дори когато през 30-те години навлиза самобръсначката, мъжете продължават да се бръснат в бръснарница, поне веднъж в седмицата, а и да си честитят след този ритуал. Бръснарят често изпълнява ролята и на зъболекар за своите съкварталци, което е често срещано явление в десетилетията преди и непосредствено след Втората световна война. Бръснарниците в квартала са поне 6-7, повечето по ул. „Карловска“, по спомените на Шекера:
„Мъжете носеха мустаци. Всеки се надпреварваше да има по-хубави мустаци… Кършакалии имаха най-хубавите мустаци. На какво се дължеше? Щото по-отдалечени ли бехме, какво? Но тук имаше и тертеплии бръснари. Можеха да ти подстрижат мустаците. Един косъм да му липсва на мустака, ще те направи на гъба и коприва и няма да стъпи вече в тая бръснарница.“
Разговорите между мъжете в бръснарницата са разнообразни, понякога стават и кавги:
„Някои като се захванат, па се карат, па други станат: „Бива ли такива работи, тука сме кършакалии…“ После земат да са целуват. Като руснаците – те са набият едно хубаво в кръчмата и после се целуват. Не си гонят карез, както например ти ма обидиш нящо та три години ни си говорим, да са не видим, че аз съм та напцовал…“
(Думкова-Бъчварова 1998: Приложение, с. 61; с. 97)
По спомени на Иван Шекера, записани от Цвета Бъчварова (Думкова-Бъчварова, Цвета. 1998. Пловдивският квартал Кършияка през погледа на Иван Г. Кунчев – Шекера. Дипломна работа. ПУ „Паисий Хилендарски“, катедра „Етнология и социология“)