До Марица на открито

В Пловдив се ходеше много в събота. Седмицата беше шест работни дни. Работеше се до събота до обяд и след това като се хванем всички семейства, без изключение, отиваха към Марица, ставаше панаир. Черги, кебапчета и какво ли още не. Имаше ресторанти, заведения и там беше атракцията на пловдивчани…
В града се движеха летни открити рейсове. Те бяха направени от камиони с телена мрежа, за да не паднеш отстрани. Качваш се не отстрани, а отзад в каросерията. Докато стоим покрай Четвъртък пазара, имаше седнали хора, които продават лимонови сокове в пластмасови бутилки. И ние правехме така – вземем си сок и сипем много захар в него и докато минава рейсът, ние пръскаме хората, а те викат „давай, давай още“. Обаче след малко като изсъхнат, започват да лепнат…

Из спомени на Б. Т., записани от Мария Славчева