Хек с 4-ма

Четири момчета се опитват да играят с една малка плетена топка, която не подскача. Впоследствие разбирам, че играта се нарича Хек. Получава им се. Видимо не го правят за първи път. Много е приятно да се гледа. Имам чувството, че гледам важно спортно мероприятие, без да съм си платила за това. Изведнъж усещам, че вече съм фен на едно от момчетата и искам той да спечели, а дори не знам дали играят с тази цел. В еуфорията си почнах да ръкопляскам, което пък ги накара да правят по-трудни „финтчета“ с топката. Един от младежите, уморен от играта, ми предложи да го замествам. Всъщност по този начин се запознах с младежите, от които най-големият беше на 17 години. Мишо, Алекс, Иво и Сашо. Все момчета от района. В разговора ни те казаха, че почти всяка вечер идват тук, за да играят Хек или да се усамотяват с приятелките си. Много са сладки. Единият е на 16 г., а от 3 години имал сериозна връзка.

Въпреки моите предразсъдъци спрямо района, те ме убедиха, че точно това място е много спокойно и ако идвам всяка вечер, ще се убедя сама. Не знам дали искам. Аз им казах какво се опитвам да правя, те много се смяха. Предложиха ми да ходя под мостовете, там било интересно. Ахх, шегаджии. Алекс свирел на цигулка (приятелите му се подиграваха с това), той предложи концерт на това място. Никой не успя да си го визуализира, а той помогна с израза „като по американските сватби“. Да, вече си го представих. Сега като си мисля, всъщност ще е много романтично. Свободен разговор за гаджета, спорт, музика… е, мисля, че вече съм готова да си тръгвам.

Из теренни бележки на Радосвета Раколиева