Мисловни проекции до Марица

На няколко места споменах вече, че направих няколко разходки. По време на всяка една от тях бях вглъбен в мислите си. Разхождайки се, някак успявам да си подредя нещата в главата. Докато правех поредната си разходка, си спомних за перипатетиците, които правили своите лекции и мисловни проекции именно по този начин, тъй като, ходейки, давали порив на мислите си. Намирам тази логика за доста правдоподобна, понеже като че ли и аз съм на същия принцип.

Това, което може би беше най-интересно за възможен страничен зрител, беше, че някак, въпреки че бяхме трима души, всеки от нас се занимаваше с различни неща и в моментите, в които бяхме заедно, си мълчахме, сякаш не бяхме заедно. Обяснявам си това поведение по няколко начина:

Първо, докато сме в гората, всеки от нас открива елементи, които са му липсвали в иначе сивото асфалтово ежедневие и в тях намира някакъв цяр. На пианиста му беше приятно да се забавлява, палейки огън и взирайки се в успокояващия пламък. Грънчарят търсеше своето ново диджериду и назова едно паднало дърво „майката“ на своите диджеридута, защото много от клоните му се сториха потенциални музикални инструменти. В същото време аз имах нужда от разходки из природата, съзерцавайки всички тези успокояващи нейни елементи: птичките, реката, вятъра в листата, дърветата, тревата и т.н.

Втората причина, на която може би се дължи нашето мълчание, въпреки че сме приятели и се познаваме и имаме какво да си кажем, е може би, че когато сме сред природата, всеки от нас се унася от нейната песен и спокойствие и обръща своя взор навътре в себе си. Това изисква едно мълчание към околния свят, за да може човек да стигне дълбоко в себе си. Растителността, а и зеленият цвят, както е доказано от психолозите, успокоява съзнанието. Поради тази причина, човек може да се умълчи за време и да обърне внимание на себе си.

Също така, природата е място на уединение и ние и тримата се съзирахме един друг и би могло да се каже, че въпреки своето мълчание, ние споделяхме едно място, едно преживяване и като че ли разговаряхме помежду си на някакво друго, сетивно ниво.

Автор: Е. С.