Трансформациите в „най-старата етническа махала“

Махалата в началото на XX в. според Никола Алваджиев, дипломна работа на Ралица Иванова, 2010 г.

В най-старата махала в Пловдив, в която живеят роми и турци – „Хаджи Хасан“ махала или „Аджисана“, през годините настъпват промени. Това е съпроводено и от изменения в стандарта на живот – тук, както казва Гюлджан, хората са „по-чисти”, „по-културни” и „няма лоши работи”, „няма наркомани”. Някои неща обаче си остават същите – децата по цял ден са навън и играят, мъжете се събират по улиците, а жените през деня са предимно у дома и се грижат за домакинството, докато не дойде време за празник и цялата махала излиза, за да се весели.

Учудващо е как на толкова малка територия, която не се посещава често от външни хора, има толкова много търговски обекти. Тези, които разполагат със свободно жилищно пространство, отварят магазини за дрехи или за хранителни стоки като конкуренцията при втория тип магазини е голяма. Потенциалните клиенти са предимно съседите, но и както каза Гюлджан – турски студенти, които са научили къде се намира магазинът ѝ, идват специално заради него. Някои продават турски стоки на сергии пред къщите си, други търгуват с килими, обувки, месо или отварят закусвални и баничарници, а най-интересни са тези, които обикалят квартала със „сергии на колела” и предлагат ястия с нахут, арабски хляб и други лакомства. Поради непосредствената си близост до централните части на град Пловдив, тази махала не е затворена или изолирана от останалата част на града. За хората излизането от нея е не само практика, но е и въпрос на социализация. Да се разходят „по главната”, както правят и останалите жители на града, да бъдат видени или пък да се слеят с масата, е напълно нормално за тях. Докато младите се обличат „модерно” и не се различават от връстниците си българи, то възрастните и семейните жени лесно се открояват.

Из дипломна работа на Ралица Иванова, етнолог, 2010 г.