Пъстрият квартал

Аз винаги съм си харесвала квартала. Имам си хубава гледка – виждат се дървета, Родопа планина. И макар някои да казват, че има цигани аз не искам да го сменям. Кварталът е пъстър, но не мога да му направя реклама. Интересното е, че много от улиците в „Изгрев“ са с имена на билки, на цветя и растения. Има „Кичево“, „Перуника“, „Къпина“, но не знам защо е така. Аз, например, съм на улица „Босилек“. Ако трябва да съм честна, ми е по-приятно да живея на улица „Босилек“, отколкото на „Скопие“.

Центърът не е далече – пеша сме ходили, пеша сме се прибирали. Не ни е било страх. Помня, че като по-малка давах интервю по някакво радио. Имала съм някакво усещане, че не живея в града и като ме питаха къде живея, аз казах – в „Изгрев“. Родителите ми си казваха обикновено вместо „ще отидем на центъра“, „ще отидем в града на разходка“ и аз точно това бях запомнила. И като ме питаха къде ходите на разходка, аз отговорих: „В града“. Много често осветлението на малките улички между блокчетата не работеше и направо си ме беше страх да минавам, но никога не ми се е случвало нищо лошо, за разлика от по-централни места в града.

В квартала съществуват и различни микро махали – Гръцките блокчета, „Слепите“, „Преспите“.

Снимка от блоковете

Тези малките блокчета, които са на Цариградско шосе, се водят „Гръцките блокчета“. Не знам защо, явно едно време са построени и са дадени на някакви изселници от Гърция ли или не знам.

Иначе, никога не съм влизала в „кварталчето“ на слепите – и те са едни малки блокчета, макар и да са така близко до моя блок. Те са си отделна общност тука. И досега им казваме „до слепите“.

– Къде отиваш?

– До слепите.

И там около тях имаше някакви магазинчета, сергии.

Преспите пък са три високи блока, сигурно затова им казват така. Те са си като символ за квартала, но не знам нищо за тях. Като малка ходих на уроци там при една рускиня. Сума народ живее там. И още като влизаш в града – първо тях виждаш. Те са си символ на квартала.

История на Ваня, 32 год. от кв. „Изгрев“