На Полиграфията на военните блокове

Никога не съм знаела как се казва кварталът, в който живеехме със сестра ми и родителите ми. За мен беше „на Полиграфията на военните блокове“, даже по едно време си мислех, че е широк център или „Каменица 2“. Това с „Гладно поле“ го разбрах едва през август тази година. Аз не си харесвах квартала като малка. Как да го харесваш – от едната страна гробища, от другата – казарма. Беше ме страх. Имаше много наркомани, бездомни, беше тъмно, нашите много-много не ни пускаха със сестра ми, блокът стоеше отключен. Нямаше и площадки, където да играем, нямаше и много деца тогава, нямаше и къде да се разхождаш. Не познавам и много хора – дето се вика, съседа отляво и съседа отдясно на етажа. Точно срещу нашата тераса са военните поделения – вижда се парашутното, което го има и сега. Тогава си имаше действаща казарма. Сутрин в 6 часа ставаха да пеят „Тих бял Дунав“, а като се уволняваха викаха по цяла нощ. Абе, доста шумно си беше. Чак сега започнах да си харесвам квартала, сега много го облагородиха – махнаха гаражите, с които беше много страшно и схлупено, направиха нови площадки. Преди много военни живееха в тия блокове, сега не толкова. То тия блокове заради военните са били построени.

Сега ще ти разкажа случка. Скоро срещнах едно момче – оказа се, че и той е живял там. Съседният вход. Не го познавам. Като се заприказвахме кой откъде е, му викам „От най-гадния квартал съм аз“, той ми каза, „аз пък от най-готиния“. Въпрос на гледна точка, предполагам.

История на Мария, 33-годишна

От кв. „Гладно поле“, но не живее там от 11 години