“Сега, тук тая линия, разделяше два квартала. Кючук Париж, и другия – Борислав. Борислав са бежанци от Одринска Тракия (…) Сега представяте ли си, това, да кажем, колко – 500- 600 км., не знам, от там да тръгнете с биволи, какво нещо?! Какъв зор, какво нещо – това е бил животът?! И заселили се тук, дали са им на тези,, които са били с биволи – 500 кв. метра двор, за да могат да си хранят животните. Но те били много трудолюбиви. Аз ги помня, даже някои от тях, просто, да имаше как да не спират да работят! (…) Повярвайте ми, дойде пролетно време: дето имат дръвчета в двора, къщата ще боядисат…редки, редки хора…
Тук има едно кръстовище на (сега тази улица се казва) „Димитър Талев“ и другата е „Петър Стоев“. И там по нова година хващаха си музика, музика, обаче музикантите изпълняват тези песни, които са от ония – бежанците. Имаше коледаши, понеше леля ми живееше там, аз съм ходил като дете. Коледаши. Само, на техния диалект, и правиха хорá. Ама то наистина, голяма задушевност! Ще изкарат вино, ядене, така – улицата… Те си пееха песни и коледуват, фактически, ама те някъде мъже по на 20 – 25- 30 години, такива. Повечето от тях бяха земеделци, имаха лозя. Всички с бъклици, калайдисани. Виното в тях – вдигат пият! Това цяла нощ! И на другата сутрин на това място се правиха тези хорá … много, много, много задушевни, много.”
Л., над 70 г., записал Георги Иванов, 2019 г.