Квартал “Кючук Париж”

През годините много от малките квартали са преустроени и слети заедно. С годините и разрастването на квартала Кючук Париж и представите за него се трансформират. От квартал на бежанци той се превръща в един от най-големите в града и събира хора с различен произход и история. Границите на Кючука се размиват и много от неговите жители разказват за него, като за нещо останало в миналото.

“Сега те казват Кючук Париж чак до Марково и до Прослав, а това не е така. Кючук Париж си беше както ЖП линиите до ул. Бачо Киро, до Кукленско шосе, после болницата – Втора градска – тя беше извън града вече и там малко след халите. Това е една пета от сегашния район Южен… Сега има много, отвсякъде хора, но тогава когато беше Кючук Париж, основно бяха преселници от Македония и Тракия. Половината от махалата бяха от Македония, даже от едно и също време, от един и същи район – Енидже Вардар (град в Егейска Македония) и половината бяха роднини там…. На моите комшии дядо им е от Македония, а баба им от Тракия и те вече не говорят, но аз обичах да си говоря с последната възрастна баба, с нея като седнехме на пейката и говорехме на македонски диалект. Тя го беше научила от роднините си, с които е дошла, а аз по същия начин го знам като сме били малки и сме вървели по улицата, имаше стари баби (стари мъже нямаше, защото са избити по войните) и вечер си слагаха столове на улицата и си приказваха на македонски диалект, иначе всички си говореха и разговорен език. Аз оттам съм го научил, от бабите, вкъщи не се е говорело…”

(Из спомени на И. Г.)

Записала Екатерина Мерланова