Съперничеството между Каршияка и Мараша

(по спомени на Иван Шекера)

А тука в града се мразехме ние, каршакалии и марашлии са биеха лятно време големите. Истински бой – с тояги, с чифте пушки и ред работи. Аз съм ударен тука. Големите ни пращаха да идем на средата на реката, на Марица и да викаме „Ей, вашта мама марашлийска, това-онова“. И те с прашки па-а-а-т. Добре, че ме удариха с една керемида, която е седяла много години във водата, та тук са заби, малко ми текна кръв, та оттогава вече Ванчо каза „Повече няма да стъпа на Марица“.

Заради тези боеве на кършакалии им се носи славата на лоши, спомня си Шекера:

Аз ш’ти кажа един случай. На Джумаята и ма карат на един жур, много хубави момичета, вижда се, че са хубавки, не са някои рогачи. И „дами канят“ и едно идва и ма кани. Казвам: „С удоволствие приемам!“ Играем и по едно време вика: „Вижте к’во, аз не съм ви видяла вас. Откъде сте вие, да не сте от провинцията?“ Викам: „не, от тук съм, от Кършияка.“ И ма пуснà, пуснà ма бе. Пусна ма, обърна са и седна и изви главата. Викам на именичката: „що така т’ва момиче?“ И тя отиде и ѝ разправя, че съм Шекера, че съм красив, а другата: „Да, ама от Кършияка е. Там са бучакчии, там са трепат.“ Тя вика: „Не е верно“ и другата дойде, извини ми се. „Направих го без да искам, щото ме е страх от кършакалиите.“ Та искам да кажа колко беше прочут Кършияка, че е лоша махала.“ 

(Думкова-Бъчварова 1998: Приложение, с. 31-32; с. 101-102)

По спомени на Иван Шекера, записани от Цвета Бъчварова (Думкова-Бъчварова, Цвета. 1998. Пловдивският квартал Кършияка през погледа на Иван Г. Кунчев – Шекера. Дипломна работа. ПУ „Паисий Хилендарски“, катедра „Етнология и социология“)