Пътечките от хората са прокарани…

Из поредицата Първите обитатели на квартал Тракия

„Мно­го доб­ре си спом­ням, че съм чу­ва­ла, че ко­га­то се пра­вят но­ви жилищ­ни квартали, из­вес­т­но вре­ме се ос­та­вят из­вън го­ле­ми­те пъ­ти­ща, и се оставят из­вес­т­но вре­ме хо­ра­та да про­би­ят пъ­тя, по ко­и­то им е най-лес­но да минат към спир­ка­та, де­ца­та къ­де им е най-доб­ре да иг­ра­ят… Това е, за да се нап­ра­ви най-доб­ре то­ва озе­ле­ня­ва­не със съ­от­вет­ни­те алейки, със съответното мяс­то за иг­ра или за от­дих, за въз­рас­т­ни­те, за раз­лич­ни­те по­ко­ле­ния и да се реши как точ­но да се бла­го­ус­т­рои те­ре­на око­ло бло­кове­те.

Зад блока ни имаше ог­ром­на площ, на ко­я­то чуч­на­ха ед­на ка­те­руш­ка и ед­на люл­ка, ко­я­то ужас­но мно­го скър­ца­ше и драз­не­ше аб­со­лют­но всич­ки. И за­бу­чи­ха на ця­ло­то мяс­то фи­дан­ки, ко­и­то да ста­нат един парк – та­ка са го за­мис­ли­ли – парк да бъ­де. Доб­ре, ама, де­ца­та ре­ши­ха, че ня­ма къ­де да иг­ра­ят. А тоя блок бе­ше пъ­лен с мал­ки де­ца, то и се­га си е пъ­лен. Изскуб­на­ха дър­ве­та­та и си нап­ра­ви­ха пло­щад­ка­та, и фут­бол си иг­ра­е­ха и утъп­ка­ха тревата. Ми­нат през про­лет­та от кметството, раз­чо­вър­кат го, заса­дят райг­рас, за­бу­чат дър­ве­та­та. Точ­но след един ме­сец дър­ве­та­та изскуб­на­ти и утъп­ка­но.

       Зна­чи, ако има­ше ми­съл за де­ца­та и за всич­ко­то, тряб­ва­ше да го ог­ра­дят с ед­на проз­рач­на ог­ра­да и да нап­ра­вят ед­но мал­ко иг­ри­ще. Око­ло не­го да има за мал­ки­те де­ца или, как­то нап­ра­ви то­ва за­ве­де­ние и виж­даш – май­ки­те си пи­ят ка­фе­то, пък де­ца­та с люл­ка­та, до тях има ка­те­руш­ка за тях… има пя­сък за ед­ни­те де­чи­ца, зна­чи мал­ки­те де­чи­ца с май­ки­те – там, дру­ги­те по-го­ле­ми­те, ко­и­то из­рас­т­ват – на другата страна. Следващите с ба­би­те и това око­ло пъ­теч­ка­та, ко­я­то е, и око­ло ко­я­то би­ха из­рас­на­ли дър­ве­та, за­що­то от та­зи стра­на са из­рас­на­ли…

И ето ти го бла­го­ус­т­ро­я­ва­не­то, ама не в гла­ва­та на ня­ко­го си, а от са­мия жи­вот из­ве­де­но, за­що­то във вре­ме­то, ко­га­то те са про­ек­ти­ра­ли те­зи не­ща, те не са зна­е­ли и как­ви хо­ра ще жи­ве­ят. Децата ходеха в Ботаническата градина. Зна­чи, единственото мяс­то, къ­де­то иг­ра­е­ха, за­що­то то е мно­го ху­ба­во през про­лет­та и ля­то­то, ама то взе да ста­ва мно­го опас­но, за­що­то взе­ха да ста­ват мно­го не­щас­тия. Дър­ве­та има там за мо­ми­чен­ца­та не­що да си сло­жат кук­лич­ки да си по­иг­ра­ят и та­ка на­та­тък, но за­поч­нах­ме да не ги пус­ка­ме там, зна­чи пред вхо­до­ве­те ос­нов­но и по тая при­чи­на мно­го от проб­ле­ми­те с въз­рас­т­ни­те. За­що­то на го­ле­ми­те апар­та­мен­ти про­зор­ци­те на спал­ни­те им  са на­сам. И ка­то иг­ра­ят до­лу на пей­ки­те – мо­ми­чен­ца­та иг­ра­ят на пей­ки­те или пък под те­ра­са­та ед­но мес­тен­це си ог­раж­дат такова ни­как­во, сла­гат си не­що и си иг­ра­ят техните иг­ри или пък си начер­та­ват да­ма­та и то­ва на две­те пей­ки, ди­гат шу­мо­те­ви­ца, възрастни­те им се ка­рат, кач­ват се по асан­сьо­ри­те на­го­ре, на­до­лу, кре­щят им във всич­ки по­со­ки. А мом­че­та­та иг­ра­ят от та­зи стра­на те­зи си не­ща с топ­ка, с чи­лик… Се­га ве­че мал­ко ка­то по­из­рас­нат… А мъжете играят кар­ти, табла…

Ей се­га, ако пог­лед­неш, аз на съседния блок виж­дам мъ­же­те на пейките. От­до­лу нап­ра­ви­ха ма­сич­ки. Тук пък си нап­ра­ви­ха беседка. Целият блок си нап­ра­ви­ха бе­сед­ка и, ако ги ня­ма въз­рас­т­ни­те мъ­же, виж­дам че мом­че­та там иг­ра­ят кар­ти и та­ки­ва иг­ри.

По прин­цип, ко­га­то има ма­чо­ве, ко­и­то са ин­те­рес­ни, се съ­би­рат виждам, че заведението из­на­сят те­ле­ви­зо­ри. Ос­вен то­ва, ко­и­то са по-прия­те­ли, се съ­би­рат у ня­ко­го. Това ма­га­зин­че, дол­но­то, пре­ди бе­ше кръчма и сла­га­ха един те­ле­ви­зор и с мре­жа­та… съ­би­ра­ха се хем да си фир­кат, хем да си съп­ре­жи­вя­ват за­ед­но.

И в апартаментите се съ­би­рат оп­ре­де­ле­но, да, за­що­то чу­вам взривове от въз­г­ла­си и раз­би­рам ко­га има мач.

Адаптиран текст из интервю на Меглена Златкова с В. Т.