На кълбото

Има една площадка за деца, която е център между трите осеметажни блока зад безниностанцията Хаджията Груев и до пазарчето в Изгрев. Там често се събирахме на групички, защото беше най-удобно на всички. Преди повече от 20 години, още нямаше фейсбук, но нашата компания си направихме нещо като „социална писмена мрежа“. Точно там – на катерушката между блоковете 213 и другите наоколо, на която викахме „кълбото“, ставаше размяната на писмата.

Била съм втори-трети клас, сега съм на 32 години. Един ден предложих да почнем да си пишем писма през лятото. Били сме, да речем, 15 човека. Така започнахме всеки ден да си пишем писма и всеки ден се събирахме – по някой път сутрин, в някои дни и вечер сме се виждали, там, „на кълбото“. Срещахме се всички и всеки даваше на другите писма, най-често на тема любов. Прибирахме се, четяхме писмата, отговаряхме, слагахме ги в плик и на следващия ден пак си разменяхме. И така с всеки един се водеше лична корепонденция, даже с някои от момичетата си бяхме направили тайни азбуки. Вкъщи имах секция, в която си подреждах писмата по азбучен ред на подателя и номер по ред на получаване. Всички в компанията си разменяхме писма, даже и момчетата. Това не продължи дълго – около пет-шест месеца.

Пак там „на кълбото“ сме си правили вечери на талантите, а пък пред входа на моя блок с децата от моя и от съсесдния вход правехме представления. Забавлявахме бабите, възрастните хора – модни ревюта правехме, заучавахме танци и им ги изпълнявахме. Събирахме ги специално. Съобщавахме им по някакъв начин, не мога да се сетя вече как, но им съобщавахме, че ще правим „забава на входа“.

Там „на кълбото“, на площадката, ни се случваше всичко – играехме, събирахме се, гледахме звездите, говорихме си. Прекрасно детство. Сега нас ни няма, пораснахме! Децата са други. И кълбото някъде се „търкули“. 

История на Ваня, 32 год. от кв. „Изгрев“