Между края и началото
Понякога си вежлив и ме водиш на сладолед.
Това е в неделя, когато всичките ти пенсионери са на църква
и притихваш зад паравана на седмичния стрес.
Знам, че искаш по-често да проявяваш чувства нежни, но…
не се безпокой, разбирам съдбата ти на спътник вечен на
човешки болки догадки разриви сълзи и радости, които
изчезват също толкова бързо колкото умората ти може
Оценявам секундите, в които ме забелязваш- аз,
една от всичките ти матрици, а в същото време небрежен романтик.
Ти знаеш, че също си такъв. Ето защо сме си близки
Споделяй ми повече за липсата ти на опит с жените
нормално е, на края на града по-трудно се печелят женските сърца
забравили котлон да изключат, рокля да зашият, брашно да купят
Ето, сега си говорим, аз и ти, за онези неща, които ти пишеш
по скритите си улици, за недоизказаните истории по градинките ти
Колко ли рими са се родили преди да стигнат до живот и са
заглъхнали като махленски бриз имитиращ море
Само ти можеш да помниш и хилядите въздишки,
малките изгубени кибритени кутийки, копчета,
семките, рисуващи битие след битие в този забравен от всички,
в този ненаписан от никого,
незаснет,
неосуетен
и нераказан от никого,
малък и скучен квартал
толкова далеч до безкрая
толкова близко до всяка пряка,
на която се мълвят любовни слова
И все тая, че някои още не знаят
дали си в началото
или в края на града,
само ти можеш да пазиш тишина така словесно
и да разбираш взирането ми в луните ти
и във блоковете ти
и във изходите,
които все ме връщат към твоя вход.
Ти ме нарече с истинското ми име-
Хлапачка от шестия етаж, която още вярва в хоризонта,
и ме подхвърли на световете,
раздаде ме щедро на други градове,
други квартали,
други улици,
и спокойно ме изчака.
да се върна, да те огледам и да разбера
най-сантименталното –
оставила те така,
ти все още си килнат между началото и края
и все така вежливо слушаш казусите вечни,
подпрян в неделята,
заслушан в бързея на идващ влак
и песен на славей, бунтуващ се срещу
самотата ти на финала на този
стар, неизвоюван град.
Ти, всъщност, вече си спечелил битката.
Отдавна си се оттеглил от този панаир на суетата
и кротко чакаш нощта,
прегърнал двата си безкрая-
началото и
края.
Автор: Катерина Георгиева