Между края и началото

Понякога си вежлив и ме водиш на сладолед.

Това е в неделя, когато всичките ти пенсионери са на църква

и притихваш зад паравана на седмичния стрес.

Знам, че искаш по-често да проявяваш чувства нежни, но…

не се безпокой, разбирам съдбата ти на спътник вечен на

човешки болки догадки разриви сълзи и радости, които

изчезват също толкова бързо колкото умората ти може

Оценявам секундите, в които ме забелязваш- аз,

една от всичките ти матрици, а в същото време небрежен романтик.

Ти знаеш, че също си такъв. Ето защо сме си близки

Споделяй ми повече за липсата ти на опит с жените

нормално е, на края на града по-трудно се печелят женските сърца

забравили котлон да изключат, рокля да зашият, брашно да купят

Ето, сега си говорим, аз и ти, за онези неща, които ти пишеш

по скритите си улици, за недоизказаните истории по градинките ти

Колко ли рими са се родили преди да стигнат до живот и са

заглъхнали като махленски бриз имитиращ море

Само ти можеш да помниш и хилядите въздишки,

малките изгубени кибритени кутийки, копчета,

семките, рисуващи битие след битие в този забравен от всички,

в този ненаписан от никого,

незаснет,

неосуетен

и нераказан от никого,

малък и скучен квартал

толкова далеч до безкрая

толкова близко до всяка пряка,

на която се мълвят любовни слова

И все тая, че някои още не знаят

дали си в началото

или в края на града,

само ти можеш да пазиш тишина така словесно

и да разбираш взирането ми в луните ти

и във блоковете ти

и във изходите,

които все ме връщат към твоя вход.

Ти ме нарече с истинското ми име-

Хлапачка от шестия етаж, която още вярва в хоризонта,

и ме подхвърли на световете,

раздаде ме щедро на други градове,

други квартали,

други улици,

и спокойно ме изчака.

да се върна, да те огледам и да разбера

най-сантименталното –

оставила те така,

ти все още си килнат между началото и края

и все така вежливо слушаш казусите вечни,

подпрян в неделята,

заслушан в бързея на идващ влак

и песен на славей, бунтуващ се срещу

самотата ти на финала на този

стар, неизвоюван град.

Ти, всъщност, вече си спечелил битката.

Отдавна си се оттеглил от този панаир на суетата

и кротко чакаш нощта,

прегърнал двата си безкрая-

началото и

края.

Автор: Катерина Георгиева