Марково тепе – да заловиш пушача
През 90-те години на 20-ти век учех в начално училище „Сашо Димитров“, сега „Антим I“. Училището е в центъра на Пловдив и се намира много близо до вече разрушеното Марково тепе. По наше време малка част от него все още съществуваше. Представляваше малко скалисто хълмче, което беше заградено като за строителна площадка. Говореше се, че социалистическо решение е било на мястото му да се изгради голям детски център. Имаше започнати строителни работи в начална фаза, но всичко беше замразено. На тепето имаше и останали няколко фургона за строителните работници. В оградата, която опасваше тепето, имаше много места, от които да влезеш.
Към 5-6 клас разделението на момчета и момичета ставаше все по-осезаемо, както и началото на пубертета. Доскоро задружните ни игри и приятелства, в които полът няма значение, в един момент прекъснаха. Все повече се разграничаваха неща, които правеха само момчетата или само момчетата. Едно от тези неща беше изчезването на една част от момчетата от нашия клас през голямото междучасие. С няколко други момичета решихме да разрешим мистерията около изчезващите ни съученици. Много внимателно проследихме къде отиват момчетата: оказа се, че отиват до Марково тепе, преминават през оградата и се скриват в един фургон. Приближихме се до фургона и видяхме, че някои от тях пушат вътре. Бяхме разочаровани и смутени. Избягахме обратно към училище, за да не ни видят. Смятахме момчетата от класа ни за добри и примерни, а това което видяхме, ни накара да се съмняваме в това. Колебаехме се какво да направим. Не знам дали пробвахме да говорим с тях или не искахме да се издадем, че сме ги следили. В крайна сметка казахме на нашата класна. Беше трудно решение, защото ги издавахме, но искахме да спрат да пушат. Учителката ни направи специален Час на класния, в който да говори за вредата от пушенето. Нямаше публично порицаване, но като цяло остана едно лошо чувство на вина, че съм издала някой.
Сега мястото на тези „драматични“ събития е само в паметта ми. За построяването на големия мол сиенитните скали, на които ние заловихме пушачите, същите, на които със сестра ми търсихме следите от подковата на кралимарковия кон, са разрушени.
П.С. Според легендата за Марково тепе, то се казва така защото конят на Крали Марко, Шарколия, е оставил отпечатък на тепето при преминаването му през Пловдив.
Автор: Е.С.