Лебедите в пеещите фонтани

Градината Цар Симеон или по-известна като Градската градина е едно от местата в Пловдив, които са се запечатали в съзнанието ми още от ранна детска възраст (началото на 80-те години на 20-ти век). Помня лебедите, които плуваха в езерото на пеещите фонтани. Тези лебеди бяха магически за мен – големи красиви птици, които с грациозни движения плуваха във водата. Те живееха в скована дървена къщичка по средата на езерото. Къщата беше с триъгълна форма и малко ми напомняше къщичката на Баба Яга от руските анимационни филми. Обичах да ги гледам и често карах майка ми да ходим и да ги храним, явно не са се бояли от хората. Оттогава имам едно по-особено чувство към тези птици. В спомените ми липсва как и защо лебедите и тяхната къщичка изчезнаха, но за мен това остава ярък детски спомен. Помня и фонтаните, които „танцуваха“ под звуците на музиката, идваща от магическа дървена къщичка до шадравана. Със сестра ми си имахме любими – тези, които в права струя се изстрелваха високо нагоре, както и едни, в които водата се усукваше на нещо като многобройни осмици – на тези вторите им викахме „балеринки“. През топлото време преследвахме пръските вода, които се стелеха от големият фонтан в центъра на езерото и от които се образуваха дъги. В летния сезон имаше и лодки с гребла и водни колела, които можеше да се наемат. Около езерото на шадравана имаше няколко върби с големи корони, с клони, стигащи до водата и образуващи хладни пещери, в които можеше да се влезе с лодката. Беше голяма атракция да се промушиш с лодката или водното колело под клоните и да останеш под дървото. 

Автор: Е.С.