Кварталните улици на „Аджисана“

Макар улицата да не е изцяло мъжко пространство, защото децата например са по цял ден навън, а жените, които не са заети у дома, също се събират и разхождат из махалата, тя е място където мъжете прекарват повече време в съпоставка с дома, където те стоят по-малко. На улицата те общуват с българите от махалата, понякога се занимават с търговия, обсъждат политика или се събират да пийнат или да поиграят карти с приятели. В махалата, според някои местни има кафенета, които се посещават само от мъже или само от жени, но трябва да отбележа обаче, че аз не съм видяла „женски кафенета”. Местата, където се събират жени не са регламентирани – те обикновено си изнасят столчета пред някоя къща или магазин, а най-често се събират по дворовете си. Както Рая сподели – „срамно е” да седнат заедно мъже и жени, явно това е признак на неуважение към по-авторитетния пол.

Мъжете се събират и на други места – на пл. „Александър Малинов”, точно до разкопките на източната порта на античния град Тримонциум. Някои обичат да сядат под паметника, който е точно в началото на Стария град и да наблюдават улицата под тях. Помня, че преди съм виждала групички от мъже, които носеха въжета, да чакат на площада да ги вземе някой за хамалска работа. Днес пък там по цял ден чакат мъже с колите си, които най-вероятно изпълняват ролята на таксита за жителите на махалата. Младите момчета пък често само минават с колите си по улиците на махалата.

Из дипломна работа на Ралица Иванова, етнолог, 2010 г.