„И се­ло­то на­ли зна­еш как се пре­мес­т­ва….“

Из поредицата Първите обитатели на квартал Тракия

„Блокът ни е един от първите, построени в „Тракия“ през 1978 г. В нашия вход една част беше дадена по линия на т.нар. активни бор­ци. След то­ва, оба­че, се ока­за, че то­ва не е вяр­но, за­що­то в це­лия вход око­ло 80% са от едно и също село. И всич­ки има­ха по ед­но де­те, но взе­ха от тия го­ле­ми­те апар­та­мен­ти. Те са с мно­го ху­ба­ва стро­и­тел­на схе­ма вът­ре – две спал­ни, от­дел­но ба­ня­та, пе­рал­ня, тра­пе­за­рия, хол и т. н. Пред­по­ла­гам, че по ня­как­ва род­нин­с­ка ли­ния ту­ка и са из­пол­з­ва­ли та­ки­ва пра­ва и се­ло­то на­ли зна­еш как се пре­мес­т­ва, та­ка че… Те са и по­ве­че­то от се­ла­та.

Ту­ка чис­то град­с­ко се­мейс­т­во сме са­мо ние. Са­мо ние сме от Плов­див. Дру­ги­те са от раз­лич­ни. Има от Храб­ри­но ед­но се­мейс­т­во и дру­ги­те са ос­нов­но от същото село. Хората, които дойдоха от селото продължават да си под­дър­жат връз­ка. Ту­ка има ед­но из­к­лю­че­ние, до нас в ля­во семейството, комшията е бивш во­е­нен. То­га­ва бе­ше дейс­т­ващ во­е­нен и се­мейс­т­во­то жи­ве­е­ше в Кър­д­жа­ли. След ка­то де­ца­та по­рас­на­ха се преместиха. Тук жи­ве­е­ха си­на, дъ­ще­ря­та, зе­тя и сна­ха­та и де­ца­та и те два­ма­та и ту­ка бе­ше ка­то на Ме­ка. Ця­ло­то Хасково… Зна­чи се­мейс­т­во­то е от ед­но сред­но­гор­с­ко се­ло и се пре­мес­т­ват в Хасково. И досега при тях има няколко поколения. То­ва са род­ни­ни, ко­и­то неп­ре­къс­на­то ид­ват. По-възрастните през ля­то­то си хо­дят на се­ло, те си гле­дат зе­лен­чу­ци и т.н. и си оси­гу­ря­ват зи­ма­та. През зи­ма­та си ид­ват ту­ка. Да­же дя­дото ця­ло ля­то стои там, гле­да зай­ци, ко­кош­ки и т.н. и си ид­ват, но и ця­ла­та им ро­да и при­ятели с тях. А те из­г­леж­да, че и в Хасково та­ка са се пре­мес­ти­ли, защото тех­ни­те ку­мо­ве, кум­ци, т.н. всич­ки­те са от то­ва се­ло сред­но­гор­с­ко. До­ри и де­ца­та им са же­не­ни за де­ца на при­я­те­ли, ко­и­то съ­що са от то­ва се­ло сред­но­гор­с­ко.

Зна­чи зем­ля­чес­т­во­то е мно­го сил­но и си вър­ви с тях, къ­де­то се пре­мес­т­ват да жи­ве­ят.“

Адаптиран текст из интервю на Меглена Златкова с В. Т.