Слънчево раздвижване, брезата и други дървета

Дойде момент, в който реших да се разтъпча. Освежаващият въздух, носен от вятъра, песента на птиците, шумоленето на листата и ромоленето на реката, съчетани в моите уши, съставяха един природен оркестър. Едно наистина приятно за ухото музикално представление. Унесох се в песента на гората и дивото ме обзе – събух си обувките, събух си чорапите и започнах да крача бос по мократа още от роса трева. Тази разходка ми подейства изключително освежаващо, сякаш чувствах живота на тревата под краката си. Това беше много приятно изживяване.

В 07:40 слънцето се показа между две дървета и освети най-накрая и мястото, където бяхме. Почувствах как лъчите все едно ме галят. Усетих, че съм много схванат, поради което започнах някакви основни разтягания. Заедно със слънцето, което грееше, тези упражнения допринесоха изключително много за бодростта на духа ми.

В един момент, както се разхождах, погледа ми се спря на една огромна бреза (поне по мои спомени), а може да е била и топола, понеже дървото беше наистина високо – не мога да си спомня кората му, защото ако е била бяла, следователно е била бреза. Каквото и да беше, успя да застопори погледа ми. Звучи глупаво, какво пък толкова ми е хванало погледа – едно дърво на външен вид не по-различно от което и да е друго, без особена форма, нито ударено от гръм. Въпреки това, обаче, когато се взрях в него, първото, което ми направи впечатление, беше колко приятно се съчетават цветовете му на фона на синьото небе. Много добро цветово съчетание, което ми подейства успокояващо. Спускайки погледа си надолу по ствола му, забелязах, че дървото от самото си коренище започва с няколко разклонения. Колкото повече го съзерцавах, толкова повече се вглъбявах и виждах детайли, които навяваха други асоциации в главата ми. За съжаление, не мога да си спомня кой знае колко около този процес.

На няколко пъти, докато седях на дънера до реката, обърнах внимание на това колко блатясала беше Марица. Сигурен съм, че не много отдавна водите ѝ са били далеч по-бистри от мътния кафяв нюанс, който в момента плаваше в тази река. Стана ми доста неприятно, признавам. Това ме накара да се замисля за екологичното състояние на всички природни местности по света. Наистина неприятни мисли.

През една от многото ми разходки около местността се излегнах на едно дърво, не много далеч от, така да се каже, лагера, където се бяхме установили. В един момент от една дупка в кората на дървото излезе голям зелен гущер със синя глава. Много харесвам тези същества и всеки път, когато ги видя, смятам че е някаква поличба. Такива големи екземпляри в момента мисля, че са голяма рядкост по нашите земи. Аз лично съм виждал не повече от пет такива, включително и този. Наречете го смешно, детинско или нелепо, но смятам, че някой ми праща съобщение чрез тези животинки. Забелязах колко много е изострил сетивата си. По начина, по който сменяше светкавично посоката на погледа си, а главата му беше надигната и ръцете и краката му бяха леко повдигнати на нокти, разбрах, че е нащрек във всеки един момент някой неприятел да не го хване.

Автор: Е. С.