Старият град и арменското тепе
„Осезателно се губят следите на стария Пловдив с приветливите старинни арменски къщи на Небет тепе и Житният пазар. Няма ги нашите съседи, около „Джумаята“ и „Капана“. Подхвърлям „Джумаята“ и „Капана“,защото съм родена на „Джумаята“, но голямата част от детството и младостта си съм прекарала в старинната част на града. Сега аз нося спомените на отрудените хора на така нареченото „Арменско тепе“ със старите занаяти: шивачки, обущари, шапкарки, ковачи, кърпачи.
Къде са плодните дървета и цветята в нашите дворове, с тяхните винаги отворени пътни врати и отзивчиви съседи? Не е носталгично! Просто съм благодарна на тези хора и се чувствам задължена да го разкажа…
Отдавна ги няма пекарните и фурните с топъл пресен хляб срещу Шиваровата къща и Св. Неделя. На върха на Небет тепе в моето детство имаше добре подреден парк, където с цялото семейство и други граждани се качвахме да спортуваме и закусим сладко топла питка и чубрица… Значителни промени в „Стария град“ започнаха с кмета Диран Парикян. Искам да го спомена! Той назначи кмета на „Стария град“ Атанас Кръстев, Бог да го прости! Начо Културата, така остана в паметта на хората. По негово време се преустроиха много старинни къщи. Създаде се реставраторският отдел на ул.“П.Р.Славейков“. С времето си се оформиха, около 12 обекта, които се превърнаха в музеи и резиденции на партийни и културни институти. По онова време се построи и „Балабановата къща“. На това място беше поляна. Не греша! Добре помня, защото посещавах арменското училище от 1950 г. до 1957 г. Обзавеждането на тези къщи става с много изкупени старинни мебели и предмети от стари,заможни арменски и еврейски семейства.“
Из спомени на Е. Д., 76 г., записани от Инеса Геворгян, 2019