РЕКАТА

Марица ставаше в големите жеги една вадичка около три метра – три метра и половина, всичкото останало – пясък. Цялата игра беше там. Край реката играехме на много игри – на чилик и мачка. Също и на буки играехме. Докато Марица беше чиста, имаше много риба и хубава риба. Като пресъхне лятото реката на островите с пясък футбол играехме. И като ти се припие вода, почваш, ровиш, ровиш, ровиш и от долу се покаже вода, изчакаш малко да се утаи и пиеш. От Марица сме си пили вода. РибаТА – чиста. Случвало се е клиент мине през някой ресторант през деня и каже „Довечера, като дойда, искам риба“ и чорбаджията извика някой балъкчия, балъкчиите се разхождаха по „Опълченска“ и му поръча. Той иде, налови и за вечеря има риба. Рибата – съвършено чиста.

Из спомени на Стоян Кисиков, записани от М.К.