За българския Монмартър

За да има днес празници на Стария град, това е една изключителна заслуга на Атанас Кръстев или както всички го наричат Начо Културата. Заради първия му опит да сложи начало на тези празници, той получи едно наказание. Целта му беше да превърне тука Стария град като един да го наречем Монмартър. Български Монмартър, където да могат да се показват постиженията на нашата българска култура. И дори, не мога точно да се сетя имената на художниците, които се съгласиха да излагат на улица, защото тогава нямаше дворове още, но мисля, че единият от тях беше Гошо Слона, другият – не мога да ти кажа дали беше Митьо Киров или някой друг. Важното е, че тези неща станаха. И със собствени средства, които бяхме изсмукали от не знам кои параграфи, направихме това. То се получи много, така, впечатляващо за посетителите на Стария град. След което се оказа, че това сме го направили без разрешението на властите, само с нашия ентусиазъм, след което се получи едно малко сътресение между Стария град и властниците. И от това сътресение нататък се получи едно положително сътресение, че вече с тяхно съгласие и с нашия ентусиазъм, най-вече на другаря Кръстев, започна се едно явление, т.нар. културни празници на Стария град. Пловдив, 11.03.97 г.

Из спомени на Елена Узунска, записани от Красимира Кръстанова