Необикновената историята на една обикновена пловдивска стена
Не много стени като мен могат да се похвалят със собствена, необикновена история. Моята обаче е точно такава. Всичко започна в една тиха лятна нощ. Бях заспала, когато усетих, че някой идва целеустремено към мен. Група младежи, които бях чувала да ме обсъждат и преди, започнаха да се катерят по мен със странни бутилки в ръце. Големият шок за мен настана, когато изведнъж усетих как ме пръскат с тези невиждани от мен дотогава субстанции. Те пръскаха по мен безброй цветове и очертаваха различни форми. Бях уплашена да не осквернят старата ми, но въпреки това запазена фасада. Усещах обаче единствено гъдел и не можех да спра да се смея. Изморена от кикотене цяла нощ, заспах, когато те си тръгнаха.
На сутринта очаквах денят ми да премине както обикновено – като на една нормална стара стена в центъра на Пловдив. Ежедневието ми преминаваше в наблюдаване на хората, които винаги бързаха занякъде, на деца и младежи, които весело минаваха покрай мен, и на животни, които не винаги се отнасяха уважително и вдигаха крак на някой от ъглите ми. Но тази сутрин не беше такава. Някои хора се спираха и се втренчваха към мен, други пък ме подминаваха, наричайки ме ‘’поредната драсканица’’. Не знаех какво се случва и какво точно ми има, докато не попаднах на две млади момчета, които решиха да седнат до мен и от разговора им всичко ми стана ясно. Оказа се, че върху мен е изобразен огромен графит. Разбрах, че тези младежи, които се катериха по мен, са всъщност творци. И не от тези творци, които просто оставят подписа си и загрозяват обществени места, а от тези, които успяват да пречупят действителността с невероятни цветове и форми и върху мен да изразят себе си и да разкажат някаква история. Успях дори да се погледна за миг в отражението на преминаваща кола. Не знаех какво означава рисунката върху мен, но беше прекрасна. Бях цветна и разпознах различни хора и чудати създания по себе си. Постепенно разбрах, че влияя на хората. Те се снимаха с мен, усмихваха ми се и най-после разбрах своята цел. Аз не само създавах атмосфера, а правех минувачите по-щастливи и вкарвах цветове в сивото ежедневие. А откакто хората, минавайки покрай мен, станаха по-щастливи, аз за първи път се почувствах значима.
По-късно разбрах, че има и други като мен. Не само стени споделяха същата съдба. Графити изкуството се е появило и на спирки, подлези, надлези, трафопостове, гаражи. Срещаха се най-често в ,,Капана’’, по главната улица на града и на други не толкова централни места. Нашите послания са се разпространили навсякъде чрез снимките на минувачите. Но ви съветвам: елате и ни вижте, по-красиви сме на живо.
Автор: Вяра Белорешка