За „Ухото“ и изчезващите квартали на „Кючука“

Квартал „Ухото“ е неизменна част от спомените на хората, израснали в кв. “Кючук Париж”, и загадка за някои от новите му обитатели.

“Къщите ни бяха много малки и много спретнати, с хубави дворчета, асми. Живеехме много задружно, съседски. На улица Кукуш имаше също много хубави къщи. Минаваше един канал, който отиваше през “Ухото” , квартала  “Ухото” ….Там бяха също много ниски къщички на бедни тютюневи работници и след като започна да се преустроява комплекса, започнаха да събарят къщите и да строят блокове на тяхно место. Някои хора бяха изселени на други места да живеят докато се построят блоковете после се върнахме пак на същите места, по съседски…. През 1984 година построиха блока. Той се строя 13 години тоя блок и след това се събрахме пак старите съседи в този голям 12-етажен блок… “Ухото” бяха едни схлупени къщурки… малки… в някои даже се влизаше наведен, не можеш да влезеш в прав ръст. Минаваха… Септичните ями минаваха по улицата, нямаше канализации, нямаше чешми.. имаше на две места чешми. Имаше голям канал, който минаваше през “Ухото” и отиваше чак до квартала на гарата. После затрупаха тоя канал и започнаха да строят блоковете.”

(Из спомени на жител на квартала)

Записала Екатерина Мерланова, 2019