Живот в Тютюневия град

Роден съм 1922 г. Родителите ми са от Македония, но аз съм роден в Пловдив. Баща ми е бил портиер в един тютюнев склад, аз съм живял до 41-ва година в тютюневи складове. Той се е местил със семейството си от склад в склад. Така израствам аз до 41-ва година в тютюневи складове, а вече вземах прогимназиално образование, беше препоръчително да следвам в търговската гимназия от икономическа гледна точка, но сега разбирам, че не съм роден за бизнесмен поновому казано. Търговското образование даваше възможност на младите хора по-лесно да си намерят работа, докато един класик, който учеше латински и гръцки, трябваше да следва право, архитектура… докато с търговско образование беше лесно, въпреки че учениците ни подиграваха “търговци на свински рогове”. Знаеш, че свинете нямат рога, но така ни се подиграваха. В някоя канцелария да идеш да работиш, ти вече знаеш сума ти счетоводни понятия, кореспонденция. Аз и сега пиша много красиво и ето на – придобивка.

И всяка година ни искаха да представим удостоверение, че сме стажували, практикували сме учението, което учим. Аз винаги стажувах в тютюневите складове – правех списъци на работниците. И предвид на това, че аз съм дете, което живее в тютюнев склад, всички работници ме познаваха и като ме гледаха – ми се радваха. И така изкарах търговската гимназия. Всяка година по един месец стаж. Завърших благодарение на този човек, който ме прие 42-ра година тук, като разбра, че баща ми почина. През 41-ва година ние с майка ми бяхме по чужди къщи и двамата.

В тютюневия склад вече не можехме за живеем, защото те загубиха човека, който им трябваше, човека, който им вършеше работа, а не неговото семейство, а той беше покойник. И тогава дадоха на майка ми 11 000 лева на онова време безвъзмездна помощ като признателност за добрата работа на баща ми под формата на спестовна книжка и й казаха: “Како Павлино, с тези пари не можем да изкупим работата на бай Милан, а ти можеш да си помагаш, докато Стоянчо завърши гимназия. Тези пари да ти помогнат, когато бъдеш в необходимост – оттам да черпиш – било за дрехи, било за учебници.“ И казаха ни, че трябва да напуснем.

Все още си спомням хилядите хора, които идваха по този въздушен мост от тогавашния квартал Кючюк Париж на работа в тютюневите складове. Наблюдавахме по стълбите едно задръстване от хора, които слизат надолу. Двама души вървяха в обратна посока срещу течението на тази маса, която слиза по стълбата: една учителка и именно този човек, който се яви като благодетел мой. Той беше счетоводител в тогавашното “Оцетно предприятие” – това го разбрахме в последствие. Веднъж аз видях, че той изпусна нещо. Вземах го, настигнах го и викам: „Господине, това нещо падна от вас“, той ме погледна: „Да си жив и здрав“! Един ден той се спря по-задълго и попита баща ми дали не е опасно за това малко дете да работи там. И това стана за мене причина едно неволно запознанство, което по-късно се превърна в такова човешко благодеяние, на когото до ден днешен не мога да се отплатя.

Адаптиран текст из интервю на Меглена Златкова със С. С.